Файлове за брошурата:
ОПИСАНИЕ
Белоградчишките скали се простират
на около 30 км дълоина и 3 до 5 км ширина. Скалната верига започва от връх
Ведерник (1124 км) съ с скалните групи край с. Граничак и с. Дъбравка
(внушителният Борч) и завършва при с. Белотинци със скалната група Сто овце.
Най- величествените скали са около града: Мадоната, Конникът, Монасите,
Ученичката, Дервишът, Лъвът, Мечката, Адам и Ева, Хайдут Велко , Замъкът.
Другата голяма скална група е на 4 км от града, в района на пещерата Лепеница,
където най-внушителната фигура е на Динозавъра. При с. Боровица са Боров камък
и Пчелен камък, западно от местността Скорошин дол са Близнаците, Сбеговете,
Еркюприите в местността Магаза, Момина скала – в местността Фалкове.
ОБРАЗУВАНЕ
В края на Перма, преди около 230
млн.г. в резултат на херцинския тектоничен цикъл земите в райна на Белоградчик
са били високо издигната суша. Релефът бил силно разчленен. При тези условия
вследствие на интензивното изверяне и всеобща тенденция към потъване на земната
кора започва заравняване, като във вътрешноконтиненталните басейни се отлагат
среднокъсови конгломерати. В такъв именно вътрешноконтинентален басейн са се
образували и конгломератите край Белоградчик. Червеникавият цвят се дължи на
железните окиси и хидроокиси. През юрския период върху пясъчниците се наслоили
по-светли и по-дребни сиви и кребавобели варовици. Те изграждат челата на
сегашните Белоградчишки Венец и Ведерник. Като резултат на младоалпийския
тектонски цикъл комплексът се нагънал и останал на суша, като районът на Белоградчик
попаднал в центъра на една голяма антиклинала. При това нагъване варовиците
като по-пластични претърпели деформация, а среднокъсовите конгломерати в ядката
на антиклиналата силно се напукали. Впоследствие започнала интензивна ерозия на
най-високо издигнатите части. Под ввлияние на водата, ветровете и колебанията
на температурата варовиците от тези части се разрушили и разкрии силно
напуканите конгломерати. Така в продължение на милиони годии се създали
причудливите форрми на Белоградчишките скали. В пясъчнике и варовика се
образували над 100 пещери.
ЛЕГЕНДА
Преди векове между скалите имало
девически и мъжки манастир. Рано всяка сутрин манастирските камбали приканвали
за молитва обречените на бога монахини. Най-младата сред тях, послушницата
Валентина, не могла да скрие под расото си своята красота. Мълвата за красотата
на сестра Валентина се разнесла навред из Римската империя. На един Петровден,
когато хората имали право да посещават манастирите, съдбата срещнала Валентина
с римлянина Антонио. Любовта им дълго време останала скрита, дори когато
влюбеният се качил по въже в килията на Валентина. Но детският плач не могли да
скрият. Валентина била разобличена и изправена през жестокия съд на монасите.
Те решили да я анатемосат и изгонят от манастира заедно с детето. В това време
откъм храма се задал Антония на белия си кон, неподозиащ за жестоката присъда
над неговата любима. И станало чудо. Изведнъж над скалите се извила буря,
паднал гръм, имало и земетръс. Манастирът се сринал и всичко наоколо се вкаменило
в Мадоната с детето в ръце. Други каменни композиции са Мечката, Дервишът и
Ученичката, тичаща по стръмнината, предпочела меча прегръдка пред опасността да
бъде настигната от него. Сред скалите са библейските Адам и Ева, гордият Орел,
Гъбите, Хайдут Велю, Момина скала.
Чужденците
за СКАЛИТЕ
На Белоградчишките скали да се
възхищавали много учени люде, сред които унгарският учени патешественик Феликс Каниц (през 1860 г.),
французина Адолф Бланки (1814 г.), Константин Иречек, както и много български
писатели. Ф. Каниц в книгата си
„Дунавска България и Балканът ги описва така: „Общият вид и групировката на
скалите, шарката на камъка, от който природата е създала така хармонично този
край, впреки всички странни и фантастични подробности под блестящата прелест на
една променлива светлина, произвежда тук чудно впечатление. Когато при лунно
осветление видите тези колони от червен пясъчник, които се редят като дърветата
на гигантска алея и горните части на които често представляват групи ,
паметници, параходи, хора и животни, тогава чак разбирате природата на
окаменелия град в Триполитанска Киринейка, за който се говори в една арабска
приказка.“